(Текст предоставил: Васил Станев) |
Станев Васил |
http://www.wysotsky.com/1026.htm?325 (на болгарском и русском)
http://bards.ru/archives/part.php?id=18154 (текст оригинала)
текст и музыка Владимир Высоцкий в переводе на болгарском - Васил Станев Разпали ми ти баня в цвят белия, не видял аз бял свят от тоз миг, да горя, и на мен изгорелия, парата да развърже език. Разпали ми стопанке, ти банята, и разкъсвам се тъй, и горя, аз във края, на камъка, раната - тез съмнения требя сега. Гол ще бъда аз, чак неприлично знам, Ех, студено ведро - забрави. И следата от култа към личност там, на гръд моята лява искри. Разпали ми ти баня в цвят белия, не видял аз бял свят от тоз миг, да горя, и на мен изгорелия, парата да развърже език. Пада вяра, гора, в младостта ни е път и мъка, изпитана в нас, а на лявата гръд - в профил Сталин е, а на дясна - Маринка в анфас. Ех, за вяра таз моя безкрайната, в рай на отдих за много лета! Аз живота смених си в незнайното, в мен защото влетя глупостта. Разпали ми ти баня в цвят белия, не видял аз бял свят от тоз миг, да горя, и на мен изгорелия, парата да развърже език. Помня взеха ме заран тъй раничко аз на брата си викнах: "Виж свой!" И мен двама красиви охранника, от Сибир във Сибир под конвой. А там на кариера ли, просто ли, нефта гълтайки с много сълза, ний в сърце, тъй дълбаем си профили да чуй той, как се късат сърца. Разпали ми ти баня в цвят белия, не видял аз бял свят от тоз миг, да горя, и на мен изгорелия, парата да развърже език. Ох, треперя кат в студ от гадното, пара гони ми мисли сега. От мъглата на минало хладното, се топя във гореща мъгла. И зачукаха мисли под темето, аз съм значи напразно клеймен, Бий с брезова метличка и бремето, туй наследство тъй мрачно при мен. Разпали ми ти баня в цвят белия, не видял аз бял свят от тоз миг, да горя, и на мен изгорелия, парата да развърже език.